Захранването е процес, чрез който се осъществява прехода от течна към твърда храна. Според специалисти, най-добрият период за начало е между четвърти и шести месец. Бебето е готово за захранване, когато може да държи главата си изправена, седи, поднася предмети към устата си, посяга към храната на възрастните и е удвоило родилните си килограми. Ако скоро е било ваксинирано, е добре да се изчакат поне пет дни преди да се започне захранването. След шестия месец, кърмата вече не е достатъчна да задоволи нуждите на детето, но си остава водеща до края на първата година, а твърдата храна е само допълваща.
Експертите определят три основни начина за захранване: водено от родителя, водено от бебето и педагогическо захранване.
Захранване водено от родителя
При това захранване родителя определя кога, колко, с какво и как се храни бебето. Храната обикновено е под формата на пюре или каша.
Когато за първи път се предлага някой вид храна, е добре да се изчакат 3-4 дни преди да се предложи друг. Така ако се прояви неприятна реакция (колики, обрив, разстройство) лесно ще се установи коя храна е причинителя. Започва се с една лъжичка, като всеки ден количеството се увеличава до достигане на 50 гр.
Сезонните, местни зеленчуци са най-добрия вариант за първа храна. Приготвени на пара или сварени. Ако се приготвя пюре, зеленчуците трябва да се варят на ниска температура с малко вода, за да запазят хранителната си стойност. Когато родителите не са сигурни за произхода на продукта, препоръчително е сварения бульон да се изхвърли, защото всички нитрати са попаднали в него.
Готовото пюре може да се съхранява в хладилник до 48 часа. Добра идея е да се добави и малко кърма към сготвеното. Така храната допълнително ще се обогати, а детето ще усети познатия вкус и ще му хареса повече. Ако се добави адаптирано мляко, трябва да се консумира веднага или да се остави в хладилник, максимум за един час. Добрата хигиена е задължителна. Съдовете се мият с възможно най-топла вода и с подходящи препарати.
На пазара се предлага богато разнообразие на готова бебешка храна, но домашната винаги е най-пълноценна. Приготвена с чисти продукти и от сигурни източници. Ако все пак се налага използването на готови пюрета, то задължително трябва да се четат етикетите и да се внимава за скритата захар, нишестета, консерванти, Е-та и трансмазнини.
Захранване водено от бебето
Този метод е приложим, когато бебето е способно само да постави храна в устата си. Стои в специално столче на масата заедно с цялото семейство, а не се храни отделно от останалите. Детето се храни само и определя темпото на хранене и количеството. Предлагат му се разнообразни сварени или меки плодове и зеленчуци. Трябва да са поднесени в подходящ размер, за да му е удобно да ги държи в ръчичка и да ги смуче, ближе и отхапва. Така детето опознава храната и развива своята изобретателност и находчивост. Родителите трябва да са търпеливи и да не се притесняват ако първоначално им се струва, че детето не поема достатъчно храна. Все пак кърмата си остава основния източник на калории, а твърдата храна се предлага най-вече с опознавателна цел.
Педагогическо захранване
Този модел е широко разпространен в Русия. Препоръчва се за семейства, които консумират изцяло здравословна храна и при сериозно кърмени деца. При него бебето отново се храни със семейството, но този път не е в бебешко столче, а е в скута на майка си. Така то само преценя дали да суче или да опита друга храна. Идеята при този тип захранване е детето да яде каквото и останалите на масата. Това се случва като първоначално му се предлагат до три микродози от един вид храна. Една микродоза е с размера на едно зърно ориз. Три дни по-късно може да му се предложи друг вид. Постепенно дозата се увеличава до лъжичка. Към осмия месец се предлагат парчета плодове и зеленчуци, както при захранване водено от бебето.
Родителите могат да комбинират и трите системи спрямо потребностите на детето си. Най-важно е храната да е качествена и богата на витамини, минерали, протеини, белтъчини, въглехидрати и полезни мазнини. Да се избягват захар и изкуствени подсладители, риба с високо съдържание на олово, сол, наситени трансмазнини и пикантни храни. Да се внимава за алергии от краве мляко, мед, яйчен белтък, ягоди и горски плодове, глутен, риба, ядки. Мед, мляко, ягоди и други мъхести плодове, както и ядки, да не се предлагат преди навършване на година.
Храненето не бива да се извършва насила, за да не се превърне в досадно задължение. Към малките винаги трябва да се подхожда със спокойствие, търпение и любов.
Автор: Теодора Димитрова
