Монтесори е метод на обучение и възпитание на децата, който носи името на своята основателка Мария Монтесори – световно признат педагог, доктор на науките, хуманист, философ и първата жена лекар в Италия. Нейните научни наблюдения водят до създаването на метода, който се практикува по цял свят повече от сто години. Неговата ефективност го прави една от най-бързо разпространяващите се системи за обучение.
В учебните заведения децата са в смесени групи, като разпределението е през три години. По този начин се постига взаимодействие между децата, при което по-малките следват по-големите, а по-големите помагат на по-малките. Така се научават да носят отговорност, чувстват се полезни и си създават самочувствие.
Освен в детските градини и училищата, методът лесно се прилага и у дома. Концепцията на Монтесори е, че децата сами усещат и знаят какво е необходимо за тяхното развитие и не е нужно да следват външен авторитет.
Възрастните са модел за поведение и помагат на детето, насочват го, обясняват и показват, без да му казват и налагат какво да прави. Децата наблюдават и копират техните действия. Ако те проявят желание да се включат в ежедневните дейности (готвене, чистене, подреждане), не бива да се отхвърлят, за да не свикнат да бъдат обслужвани и да получават всичко на готово. Трябва да се поощряват да мислят самостоятелно, да правят свободен избор и да се учат от собствения си опит. Така развиват своята увереност и независимост.
Наказания и награди са изключени, защото се считат за манипулация на поведението. Когато детето има интерес към дадено действие, то го извършва с удоволствие и няма нужда от награда. Да се избягват критиките, сравняването между децата, използването на думата „Не”. Добре е да се говори на децата още докато са бебета, за да се обогатява езика.
Когато детето започне да извършва многократно едно и също действие то се изолира умствено от средата и постига концентрация. В този момент не бива да се прекъсва. Концентрацията е много важна за развитието на умствената дейност. Децата стават спокойни, уверени, справят се с агресията и страха.
От възрастните се изисква да подготвят средата, така че да стимулира интереса на детето да се учи и твори. Всичко да е изработено от естествени материали, мебелите да са с подходящ за него размер, а вещите да са леснодостъпни. Трябва да се поддържа изряден ред, всичко да е организирано, подредено и красиво аранжирано. Нищо не бива да се размества, защото това може да го разстрои и обърка.
Детето разполага със специална постелка, върху която може да работи и играе с каквото си пожелае. Важно е да му се осигурят различни материали за сетивна стимулация, с които да упражнява слуха, вкуса, обонянието, движението и докосването.
До входната врата може да се направи специално място, където то да държи своите обувки и връхни дрехи, чанта, чадърче и други аксесоари. В кухнята да има детски прибори, с които да се обслужва, но истински, а не играчки или пластмасови. Добра идея е да му се покаже как само да си приготвя някоя по-лесна храна. В банята също трябва да си има място където да държи своите принадлежности – четка за зъби, паста, гребен. Леглото е ниско. Според Монтесори кошарите и проходилките ограничават движението. Детето само се облича и съблича. Откопчава, закопчава, връзва и развързва. Подрежда, мие, мете.
С малко въображение и подръчни средства, у дома могат да се измислят много игри по метода Монтесори. Детето може да прелива течност от една чаша в друга, да прехвърля бобчета с лъжица от един съд в друг, да прави формички с пластилин, да търси геометрични фигури из вкъщи, да сортира предмети по цвят и размер, да нанизва макарони, да пуска монети в касичка и много други.
Родителите могат да го водят навсякъде с тях. Така то опознава нови хора и среда, учи се да общува. Задължителни са разходките сред природата, където може да я наблюдава и опознава.
Препоръчително е Монтесори да започне да се прилага още преди навършване на тригодишна възраст. При метода се среща термина „чувствителни периоди”. Това са периоди на интензивна психологическа активност, когато децата са по-податливи на възприемане или „попиване” на определен вид знание. Например: от 0 до 6 години за език, от 1.5 до 2.5 години за малки предмети, от 1 до 4 години за ред. На 3.5 години се учат да четат, а на 4 години да пишат. В този период могат да се включат и чужди езици.
Децата следват общ модел на развитие, но всяко дете го прави по собствен начин и по свое време. От възрастните се иска да им даряват любов и закрила, да ги подкрепят и окуражават, да им създадат комфортна среда, където ще растат свободни и ще се чувстват обичани и защитени.
Автор: Теодора Димитрова
